който, поради появата на филоксeра, намира начини и способности да се възстанови чрез откриването на нови решения и техники.

През първите години на ХХ век е основан Аграрният институт “Сан Микеле ал’ Адидже”, където младите студенти от техническото училище изучават практиките на размножаване чрез присаждане на лозата.

В същото време се появяват и първите лица, занимаващи се с пепиниерство в Падерньоне, много от които и до днес все още са членове на пепиниерския кооператив на Падерньоне.

Кооперативът Вивай Падерньоне представлява дружество от разсадници на лози, което работи при пълно осъзнаване на своята социална отговорност към територията и всички сътрудници и по тази причина в Италия дружеството е едно от най-уважаваните в сектора.

В момента Кооперативът Вивай Падерньоне има около тридесет члена, които работят в близост до Падерньоне. Близостта на членовете й дава възможност актуалните и модерни способи и знания да се добавят към натрупаният с годините ценен опит.

Членовете следват директивите, които са издадени от ръководството: кои сортове да се присаждат, върху каква подложка и в какво количество. Всички операции, от събирането на калемите до изваждането на лозовия посадъчен материал, преминавайки през самия процес на присаждане, се извършват индивидуално от всеки един съдружник в кооперацията.

Доброто фитосанитарно състояние на лозовия посадъчен материал – силната страна на “Вивай Падерньоне”, печели на Кооператива все повече признание както в Италия, така и по целия свят. Към стриктния контрол на всяка отделна фаза се добавят и здравните тестове от пробите, които се извършват всяка година, за да се провери отсъствието на основните вирусни инфекции и болести по лозите.

 

Подготвяне на подложките и калемите

Пръчките на подложките и на калемите се събират през зимния период и се поставят в среда, която осигурява добро съхранение до обработката им.

След това подложките се ослепяват, чистят се от мустаците, нарязват се на дължина от 35-40 см, като в основата се запазва възелът, и се събират в снопове от 100-200 или 600 броя. На всеки сноп се поставя етикет, посочващ сорта и клона. След това сноповете се третират с фунгицид и се съхраняват в хладилни клетки при температура от 1-2 °С и при влажност от 90-100%.

Растенията, които дават пъпките за присаждането са прецизно подбрани, като се премахват увредените такива и тези, които не са добре вдървесинени. След това те се режат, оставяйки се по една пъпка на калем, като се запазват за ползване единствено тези с диаметри между 6 и 14 мм. Веднага след изрязването се накисват във вода и се поставят в чували с описателен етикет. Чувалите с калемите, до момента на присаждане, се съхраняват в хладилна клетка, за да се гарантира максималната им жизненост.

 

Отглеждане на подложките и на пъпките за присаждането

Растенията майки за добиване на подложки от тип базов се култивират в сухи и здравословни условия – перфектни, за да могат да произведат и гарантират добра дървесина с високи здравни характеристики. В Северна Италия отглеждането върху подпори е практически необходимо, за да може да узрее дървесината и да се произведе по-голямо количество подходящ материал, което да амортизира високата цена на конструкцията.

В съоръжението се извършват различни интервенции на зелена резитба, за да се подобри производството както качествено, така и количествено.

Дейността по отглеждането на пъпките за присаждане се изпълнява предимно в Трентино, като се използват както конструкции с двойно предназначение, за грозде и за присадни пъпки, така и високоспециализирани съоръжения, създадени изключително за производство на калеми. Всички маточници, от които са взети пъпките са подложени на стриктни и постоянни проверки както санитарни, така и по отношение на сортовете. Растенията се третират срещу основните заболявания на лозата и се отстраняват от тези, които показват симптоми на вирусни заболявания.

Особено внимание се отделя на заболяването Flavescence dorée и нейния преносител –гроздовия молец Scafoideus titanus. 

Вече присадените (облагородени) лози се парафинират, за да се предпази областта на присадката на двете части от подсъхване. След това се поставят на пластове в сандъци с дървени стърготини и накрая сe подлагат на стратификация. Обикновено парафинът, използван за тази цел, е червен. Процесът на стратификация се състои в това сандъците с присадките да се държат в тъмни оранжерии или помещения при контролирана температура и влажност. Тези условия насърчават развитието на калус в точката на присаждане и развитието на корени.

 

След стратификацията, която трае от 15 до 25 дни, следва период на позеленяване и аклиматизация, което укрепва растението.

Извършва се проверка за формирането на калуса и в същото време се елиминират остатъците от стърготини върху присадените лознички с помощта на специални четки. След това се пристъпва към вторo парафиниране обикновено с кафяв цвят, което е предназначено да предотврати дехидратацията на калуса в точката на присаждане като облагородената лозичка се засажда в разсадника. За отглеждането на лозичките е много важно избора на терена и района, където се намира. Почвите трябва да бъдат рохки, свежи и плодовити, те също трябва да бъдат добре изравнени по такъв начин, че да няма зони за стагнация на водата. Разсадника може да се ползва на едно и също място най-много за период от две години. Облагороденият лозов посадъчен материал може да бъде засаден в разсадника с машина за засаждане, но в момента, с

усвояването на техниката мулчиране, лозичките се засаждат ръчно с помощта на специални колички. 

Управлението на разсадника е сложна операция, която изисква професионализъм и опит. До преди няколко десетилетия основните агрономически операции са били извършвани почти изключително на ръка, докато в момента се използват специализирани машини за този вид култура.

Грижите в разсадника предвиждат предварително торене преди процеса на засаждане, както и евентуално подхранване след процеса на засаждане по листната маса, голям брой напоявания и множество фитосанитарни третирания

Те са ориентирани към защитата от мана (приблизително едноседмично третиране) и в по-малка степен от одиум и “сивото гниене”. След това се извършват пръскане с акарицид и инсектицид, особено срещу вредителя Scafoideus titanus и срещу заболяването Flavescence dorée. Разсадникът също така бива внимателно инспектиран, ред по ред, няколко пъти през сезона, за да се провери сортовото съответствие и евентуални заболявания.

За да се гарантира, че раститението ще бъде право, и за да се стимулирара развитието на леторастите и образуването на по-силна коренова система, се извършват от три до четири резитби на зелено.

 

Избор на подложка

Изборът на подложката е основен момент във формирането на насаждението, тъй като тя се характеризира, освен с устойчивост към филоксера, също и като “мост”, способен да регулира и балансира трудното и разнообразно съотношение лозе – среда… Широкият набор от подложки, които понастоящем са на разположение, има за цел да задоволи всеки вид изискване, което зависи от условията на климатичната среда, подхода на управление на лозето, сорта и всички фактори, които трябва да се вземат предвид по време на изграждането на новото съоръжение.

Съвети за твоето съоръжение

• Пълно изкореняване на старото лозе или отстраняване на всички остатъци от предишната култура.
• Оценка на хранителния статус чрез физико-химични анализи, за да се извърши правилно торене въз основа на избраната подложка.
• Обработка на почвата в правилното време чрез извършване на специфични операции според предходната култура.